Size Matters

Естествено, че размерът има значение. Да уточня, че отново се връщам на темата за избор на подходяща лодка. След като поговорих малко за формата, сега е ред да кажа няколко думи и за размера. Да, той определено е от значение, но всеки го вижда по свой си начин. Във ветроходните среди преоблавада мнението, че колкото по-голяма е една лодка, толкова по-добре. В моите очи обаче, по отношение на размера, лодките са като обувките. При избора на подходящ размер обувки, грандоманщината не помага. Аз например нося 43-ти номер и не изпитвам потребност да си купувам обувки 45-ти номер, защото ще ми хлопат. Така е и с лодките. Всъщност не е чак толкова просто, но аналогията ми се стори подходяща. Сложността при лодките се изразява в това, човек да разбере какво точно иска и, каква е истинската причина да си търси лодка, т.е. да разбереш какъв размер лодка ще ти е най-удобна е далеч по-трудно, отколкото да определиш, кой номер обувки ще ти станат :)

Докато описвах видовете лодки, според формата на техните обводи, ми беше по-лесно, защото повече или по-малко изброявах неоспорими факти. Нещата с размера обаче са доста по-субективни. Няма как да направя аналогичен списък с предимства и недостатъци на различни размери лодки, защото тук уравнението е с много повече променливи, които са строго индивидуални, например: Колко пари сме готови да похарчим за покупката на лодката? Колко планираме да харчим в последствие за поддръжка, такси и т.н? Колко стара трябва да бъде лодката или пък ще бъде нова? С кого ще плаваме през повечето време и нужно ли е вътре да има 3,4 и т.н. кабини, само защото веднъж или два пъти в годината може да ни дойдат много гости? Как, къде и колко често ще плаваме? Съответно, колко време ще прекарваме на пристанище и ще ползваме лодката като къща? На тези и други подобни въпроси, всеки трябва да отговори сам за себе си и най-важното - да се опита да бъде максимално искрен със себе си. В края на краищата, не приятелите, които евентуално ще ни дойдат на гости, са тези, които ще плащат лодката и нейната поддръжка или пък ще вдигат гигантските платна и ще дърпат въжетата по време на всички еднодневни плавания. От друга страна, за дълги, презокеански плавания, голямата лодка си е голяма лодка, въпреки че на фона на безбрежния океан, дори и най-големият танкер изглежда, като плаваща прашинка.

Ето какво мога да кажа, без риск да започна да споделям собствените си пристрастия: Най-често частните лодки плават с по двама, трима, рядко четирима души екипаж. Маневрите и работата с ветрилата стават все по-трудни с нарастването на размера на лодката. Колкото по-голяма е една лодка, толкова повече време тя плава на двигател, вместо под ветрила, в сравнение с по-малките лодки. Цената за поддръжка нараства експоненциално с нарастването на размера на лодката. Най-общо казано, ако дължината на лодката нараства линейно, то килограмите й нарастват кубично (на трета степен), а оттам и далеч по-големите разходи.

С това не се изчерпват трудностите. По-долу ще дам типичен пример за няколко различно големи лодки, чиято цена е почти еднаква. И 5-те лодки от примера са произведени след 2000-та година, като дори 3-те най-големи са с по-няколко години по-нови от двете по-малки. 3-те големи са проектирани и произведени за чартърния пазар, и съоответно са били чартърни, докато 2-те по-малки винаги са били частни лодки. Ето го примера, отново няма да споделям пристрастията си, нека всеки сам прецени, коя от изброените лодки би предпочел за дадената цена:

Hallberg-Rassy 34 от 2000-та година

Koopmans 36 aluminium от 2003-а година

Beneteau Oceanis 43 от 2009-та година

Jeanneau Sun Odyssey 45 от 2007-а година

Bavaria 50 от 2005-а година

Както споменах, няма да казвам, коя от горните лодки бих предпочел. Така или иначе, те са на цена от по 100+ хил. Евро, което е далеч над моите възможности, а освен това вече си имам разкошна лодка. Все пак, ще завърша с една доста по-евтина лодка (въпреки че тази от примера не се продава), която съответно е и доста по-стара, но пък отговаря на моите изисквания и като дизайн, и като размер, и като материал, което ме навежда на мисълта, че именно на материала трябва да посветя следващата си публикация:

Huisman 37 aluminium от 1981-а, дизайн на Jacques De Ridder