Едва ли ще намеря по-подходящ момент да пиша за материалите използвани за постройка на корпуси на ветроходни лодки. Преди точно 50 години , Бернар Моатерие решава да се откаже от формалното си участие в обявената от вестник Съндей Таймс регара "Златен глобус" и да продължи без спиране към Таити. Както казва самият Моатесие в посланието си, изпратено с прашка до минаващ наблизо танкер: "Скъпи Робърт, минах край нос Хорн на 5 февруари, а сега е 18 март. Продължавам без спиране към тихоокеанските острови, защото в морето съм щастлив, а може би и за да спася душата си". Според Моатесие, дори една добре тренирана маймуна може да се справи с поддръжката на метална лодка, затова посвещавам тази си публикация на него, както и на "Joshua", която надживя стoпанина си.
Когатао предния път обещах да посветя следващата си публикация на материала, не осъзнавах, какво педизвикателство съм си отправил. Все по-трудно ми става да съм обективен и безпристрастен. От една страна не искам да налагам собственото си мнение и да твърдя, че то е правилното. От друга страна обаче съм толкова доволен от избора си на метална лодка, че никой не е в състояние да ме убеди в предимствата на който и да било друг познат материал. Все пак ще се постарая да изброя няколко популярни материа, използвани за постройка на лодки и да кажа по няколко думи за тях.
Съвсем естествено е да започна с дървото. Дървото е уникален материал и вероятно докато хората плават по моретата, все ще продължават да се строят лодки от дърво. Има различни методи за постройка на дървени корпуси, най-вече според вида на външната обшивка. Най-популярните са - Рейкова обшивка; Клинкерна обшивка; Диагонална обшивка и Обшивка от шперплат. Всеки от изброените си има предимства и недостатъци. Като цяло дървото е може би най-добрият материал за постройка на лодка в домашни условия. Няма да изпадам в повече подробности, все пак това не е енциклопедия, пък и аз не се имам за специалист по дървото. Все пак ще споделя, че изпитвам особени симпатии към последните два метода, които позволяват постройката на здрави и водонепроницаеми корпуси.
Дуг материал, който е производен на горния и, който непоклатимо стои на второ място в моята лична класация е композитът дърво-епокси. На практика всеки дървен корпус, построен по един от горните методи (с изключение на клинкерната обшивка), може да бъде облечен отвън с няколко пласта епоксидна стъклопластика. Има и друг метод, при който корпус с рейкова обшивка се изгражда върху временен скелет. След като въпросният корпус се облече отвън с епоксидна стъклопластика и се завърти наобратно, временният скелет се отстранява и дървото се облича със стъклопластика отвътре. Чак след това се монтират и ламинират преградните стени, както и подовите флори и стрингери. По този начин се получава относително лека сандвич конструкция, която по здравина може да се мери само със стоманата.
Най-разпространеният материал за постройка на корпуси с днешна дата е стъклопластиката. Нейната популярност се дължи най-вече на факта, че подлежи на серийно производстово. Има различни видове стъклопластика, според вида на използваната смола и конструкцията, както и различни методи за постройка. Отново няма да изпадам в подробности, но ми се ще да обърна внимание на няколко неща, защото не бива да се поставят под общ знаменател всички лодки от този материал. Хубаво е, когато човек купува стъклопластикова лодка, независимо дали нова или втора ръка, да се поинтересува от технологията и метода за постройка, използвани от производителя. Дали корпусът и/или палубата са сандвич или масивна стъклопластика? Ако е сандвич, какъв материал е използван за "плънка"? Постарал ли се е производителят да оформи сандвича така, че под всички палубни фитинги основата да е от масивна стъклопластика? Каква е конструкцията на подовите флори? Дали те са ламинирани ръчно към корпуса или са просто една стъклопластикова рамка, залепена за по-лесно към дъното на лодката? Каква конструкция за монтаж на кила е използвал даденият производител? След като човек си отговори на тези въпроси, ще му стане ясно, защо цената на две на пръв поглед сравними по размер и оборудване лодки, може да бъде различна в порядък от 3-4 пъти. Няма да пиша за осмозата при старите лодки, защото е дълга и болна тема, само ще я спомена като потенциален проблем, който човек обезателно трябва да име предвид, ако купува лодка втора ръка.
Друг подобен на горния материал, който обаче бива да бъде споменат отделно, е карбон-пластиката. Разликата е, че тук вместо стъклени се ползват карбонови нишки и смолата винаги е епоксидна. Заради високата цена на използваните материали, тези корпуси излизат прекалено скъпи за серийна постройка. Този композит се ползва за постройката най-вече на бутикови и/или спортни лодки от висок клас. Няма смисъл да пиша повече по темата, защото този тип лодки излизат извън целевата група на този блог :)
Да си дойдем на думата :) Металните лодки биват два вида - стоманени и алуминиеви. Макар и стоманениете корпуси да заслужават моето внимание (още повече, че "Joshua" е именно със стоманен корпус), тук ще пиша най-вече за алуминия. Всъщност съществените разлики са 2 - относителното тегло и ръждата, която е характерна за стоманата, а при алуминия отсъства. Това, че алуминият не ръждясва, не означава, че не кородира, но при правилна експлоатация проблемът с корозията може изцяло да се избегне. Основното достойнство на алуминия е неговото относително тегло. Той е около 3 пъти по-лек от стоманата и около 2 пъти по-лек от нея, при сравними механични показатели, т.е. алуминиевите корпуси обикновено са по-дебели от стоманените, заради по-ниската якост на този метал. Като тегло на завършен корпус, алуминиевият е сравним или по-лек от стъклопластиката. Проблемите с алуминиевите корпуси са следните - висока цена за постройка, относително скъпа поддръжка, ако държим лодката да е боядисана и лъскава, и да изглежда като стъклопластикова, електро-химична корозия, която се избягва лесно. Не се сещам за повече недостатъци, затова спирам дотук. Няма да пиша за предимствата, вместо това ще завърша с две красноречиви снимки:
