През 1979 в регатата Фастнет участват над 300 лодки, което е добър пример за нейната популярност. Същата година по време на гонката се разразява буря, много по силна от очакваната. Равносметката е следната:
- От над 300 лодки, финишират само 86
- 194 лодки се отказват
- 24 лодки са изоставени от екипажите си, 5 от които са загубени и обявени за потънали
- Около 4000 души участват в търсенето и спасяването, което и до ден днешен е най-мащабната спасителна операция в мирно време.
- 18 души загиват, от които 15 участника в регатата и 3-ма спасители!
Liberte, която тогава се е казвала Dumonveh също взема участие в тази злополучна регата. Ето една статия от холандско списание от 22.08.1979, в която се разказва за бурята от гледната точка на екипажа на Dumonveh:
Следва превод на статията от холандски. Тъй като не говоря грам холандски, за превода съм използвал главно преводача на Гугъл. Ето какво успях да сглобя:
Местният
колега Роб Борнс за участието си в регатата Фастнет
„Човек се
чувства изключително малък сред толкова много стихия”, казва Роб Борнс, който
се прибра у дома жив и здрав и отиде на работа в понеделник, сякаш нищо не се
е случило. Причината Роб Борнс да участва в това състезание е отпадането на
един член на екипажа, в който освен него бяха собственикът на лодката Гидеон
Месинк, Роб Енгелбрахт, Райн Рей, Франклин ла Гроу и Хенк Гербер.
Връзката помежду
им е, че те всички са членове на един и същи Яхт Клуб „Het IJ”, а също и на Алкмаарския клуб по
гребане и ветроходство. Лодката е направена от алуминий и е произвдена в Huisman, модел Orion, по проект на van de Stadt и носи името Dumonveh.
Петък
На 10-ти
август се тръгва от Аймауден с посока Каус на о-в Уайт. След пристигането там
намерението е първо да се участва в две по-малки регати, част от Каус Уийкенд,
но втората гонка е отменена заради лошо време. На 11-ти август ¾ тонникът
стартира в клас 4. Прогнозата за времето е добра, но до вечерта е мъгливо. За
щастие има добро напътстване от английската брегова охрана, Оверайсел и всички
останали придружаващи кораби. Всички са призовавани към особено внимание.
Мъглата се задържа до 16:00 в неделя. В понеделник сутринта пристигат на
Ландс-енд, където е дори безветрие, но
със сравнително голямо вълнение, все пак прогнозата за времето е добра. В
понеделник следобед дори се оказва, че те са се движили много добре, защото са
между първите пет до десет лодки в класа. „Около 22:00 се появи вятър, но
нямаше нищо притеснително, аз дори вдигнах спинакера”, кава Роб Борнс.
Постепенно вятърът се засилва до 6-7 Бофор, а по радиото съобщават, че може да достигне 7-8 Бофор. Междувременно те вече са навлезли на 50-60 мили в Ирландско море: "Но нямаше
причина да се връщаме, нямаше друга
прогноза, освен за сила на вятъра 8, а това не е проблем за лодка в открито море." Вечерта вятърът се вдига до 8 Бофор и до
полунощ продължават да
плават към Фастнет със силно рифовани ветрила. Но вятърът се вдига на 10 Бофор, след което свалят всички платна и само под
щормови стаксел на халфвинд се отправят към ирландския бряг. Междувременно
се чува разговор по радиото, в който корабът Оверайсел препоръчва на яхта Белита да не плава към ирландското крайбрежие предвид
влошаването на времето. Екипажът на Dumonveh решава да направи същото и да промени посоката си. Всеки моряк се
страхува да се приближи твърде много до брега.
Междувременно
се получава метео прогноза, в която се съобщава, че силата на вятъра може да
достигне 10 Бофор, което така или иначе вече се е случило. Само под щормови
стаксел лодката плава със скорост от 7-8 възела. "Тогава решихме да свалим
щормовия стаксел и легнахме в дрейф (без платна) напречното на вълните, които
започнаха да ни подмятат нагоре-надолу. Заставайки напряко на вълните, успяхме
да ограничим скоростта до 2 възела", разказва Роб.
По този
начин тоталният прогрес е ограничен на 20 мили. Морето се надига все повече и
повече и зад 14 метровите вълни не се виждат разбиващите се гребени. Това
довежда до брейкър, чийто гребен се разбива в задната част на руля и удря яхтата
странично, рулят излиза извън контрол и лодката ляга настрани с мачтата под
водата, но моментално, както се полага на една добра лодка, се изправя обратно.
Роб казва: "Тук имахме късмет, защото яхтата можеше да се преобърне с риск
да загуби мачтата си, това беше единственият опасен момент. Имахме късмет и, че
осигурителните колани издържаха и не се скъсаха, иначе бихме били прекалено
заети да се държим, за да се грижим и един за друг. Човек се чувства
изключително малък сред толкова много стихия ".
В един от
английските вестници е публикувано следното стихотворение:
No game was
ever yet,
worth a wrap
for a
rational man to play
into which
no accident
or mishap,
could possibly
find his way
Когато се
съмва на следващата сутрин, целият спектакъл им се представя със зловещата си красота. Морето
е опалово зелено, с кристално ясни върхове, така че направо можеш да виждаш
през тях. "Тогава вече имах увереността, че всичко върви добре, - казва
Роб Борнс - заедно бяхме направили така, че да се приберем у дома живи и
здрави".
"Във вторник
след 2 ч., ситуацията започна да утихва и ние искахме да потвърдим
местоположението си. Оказа се, че нашата яхта е на 2 мили от мястото
предположено от Оверайсел". Това отново вдъхва кураж на екипажа. Около 4 ч.
вятърът пада на 8 Бофор и те двигат фок 1 отпред, и се отправят в посока извън
района на бурята – спускайки се по вълните, към островите Сили.
"След
като пристигнахме в Плимут ни се изясни истинската степен на бедствието. С дълбоко уважение към всички, които са взели
участие в спасителните операции. - казва Роб Борнс – И ще продължавам да плавам,
защото все още ми харесва ".
