BlackSea Rally for Cruisers

Ето, че дойде време да разкажа за тазгодишното ни плаване през Черно Море.

Миналата година, с група приятели решихме да се организираме и това лято да направим преход от Бургас до Батуми, които са двете най-отдалечени едно от друго пристанища в нашето море. Както неведнъж съм споменавал в предишни публикации, хич не ми се отдава да пиша за плавания, затова и сега ще наблегна по-скоро на този тип информация, която би била полезна за други хора имащи желанието да плават по този маршрут. От няколко месеца насам, вече споделям някои подробности относно подготовката на това плаване в една страница във Фейсбук:

https://www.facebook.com/BRC-BlackSea-Rally-for-Cruisers-511265836018322/

Тук няма да повтарям вече писаното във въпросната страница, а ще наблегна най-вече на две неща - Метеорологичната обстановка по време на плаването и Формалностите, свързани с влизането в Грузия с лодка.

От различни източници бяхме получили информация, че през избрания от нас м. юни, най-вероятно в по-голямата част от Черно Море няма да има вятър. От друга страна, това лято се заформя доста влажно, с постоянни гръмотевични бури и нестабилно време. Тези два фактора, не попречиха на нашето намерение да отплаваме през юни, защото иначе нямаше да отплаваме въобще, тъй като юни беше единственият месец, който е удобен за всички заинтересовани. Все пак, имайки предвид времето, решихме, че ако през първите 3 денонощия от прехода нямаме достатъчно вятър и не напредваме според предвидения план, няма да ходим чак до Батуми, а ще спрем в Синоп за 1-2 дни, след което ще си тръгнем обратно за България с подвити опашки.

На 03.06.2019 взехе изходяща контрола от Бургас и, около 12:00 отплавахме в източна посока. Отначало нямаше никакъв вятър, но след известно време задуха от югоизток и се задържа така до към залез слънце. Тази схема се повтори и през следващите 1-2 дни, с тази разлика, че през деня духаше от североизток, а през нощта - нищо. Разбира се, нощно време карахме с умерена скорост на двигател, вместо да се клатушкаме на едно място до пладне на следващия ден. Североизточният вятър не ни беше много удобен, но все пак успявахме да поддържаме добра  средна скорост, макар и с лека лавировка. Така беше, докато наближихме най-северната част от турското крайбрежие, където пък духаше почти постоянен западен вятър, който след Синоп продължаваше да следи брега, извъртайки от северозапад. Този именно вятър ни подхвана на 4-тия ден от плаването и ни пусна, чак на около 50 морски мили от крайната цел - Батуми. Така или иначе, не се наложи да съкращаваме дистанцията, защото вятърът беше по-добър от очакваното, а средната ни скорост беше съвсем малко по-ниска от необходимата, за да можем да пристигнем  навреме. В Батуми пристигнахме на 09.06.2019, в 21:00 българско време (22:00 местно време).

Точно 24 часа по-късно, в 21:00 на 10.06.2019, отплавахме обратно за България, за да сме сигурни, че ще се върнем не по-късно от 18.06, а и прогнозата за обратния път хич не беше обнадеждаваща. В общи линии моделът беше същият - в централната и източна част на Черно море, на разстояние до 20-30 морски мили от турския бряг се очакваше силен вятър със западна компонента, т.е. отново успоредно на бреговата ивица. Северно от тази 20-30 милна ивица се очакваха слаби и/или променливи ветрове, в по-голямата си част отново със западна компонента. От друга страна, в западната част на морето, отново имаше прогноза за североизточен вятър, но тази западна част тогава ни се струваше прекалено далеч и не можехме да разчитаме че прогнозата ще се сбъдне за 4-5 дена напред. По ред причини, решихме да се държим северно от споменатата ивица с насрещен западен вятър и предпочетохме безветрието, където беше почти ясно, че ще трябва да се движим на двигател. По пътя, който избрахме, наистина имахме слаби, предимно насрещни ветрове, но същото не може да се каже и за вълните. Явно западните ветрове от крайбрежието успяваха да вдигнат големи вълни, които достигаха и до нас. Въпросните вълни не ни позволяваха да се движим под ветрила, защото вятърът на 2-рия и 3-тия ден беше около 5-7 възела от запад, т.е. прекалено слаб за да успяваме да напредваме срещу несъразмерно големите вълни, а на 4-тия ден вятърът спря съвсем. За щастие, като достигнахме западната половина на морето, прогнозата за североизточен вятър се сбъдна и останалата част от плаването премина много бързо и приятно. В действителност, вятърът беше по-скоро от север, отколкото от североизток, така че се получи добре, че предишните дни се бяхме качили толкова северно от курса. На моменти поривите достигаха до 28-30 възела и съвсем неусетно за последното денонощие успяхме да оставим повече от 150 морски мили зад гърба си. В Бургас пристигнахме на 16.06.2019, в 21:00 часа, което прави точно 6 денонощия от тръгването ни от Батуми.

Ето я и равносметката:

Бургас-Батуми -  6 денонощия и 9 часа. Часове движение на двигател - около 45. Изразходвано гориво - около 65 литра.

Батуми-Бургас - 6 денонощия. Часове работа на двигател - около 65. Изразходвано гориво - около 100 литра.

Колкото до процедурата по влизане в Грузия с лодка, не ми се ще да изпадам в подробности, защото има много неща за споделяне, а и няма как да не се отклоня от темата и ще трябва да разкажа за грузинското гостоприемство, което ние в началото (с нашите параноидни мозъци) не можахме да възприемем като чиста монета. Самият град Батуми, породи у нас доста смесени чувства и теми за размисъл, но всички бяхме единодушни, че трябва пак да идем там, този път поне за 2-3 дни. Хората, с които имахме удоволствието да общуваме бяха изключително добронамерени, услужливи и гостоприемни. Храната и бирата бяха страшно вкусни и даже вече ми липсват. Основното, което би ме спряло догодина да повторя това плаване е т.нар. "Яхт Клуб", т.е. претъпканата с очукани лодки за разходка ниша, която е единственото място, където човек може да акустира с лодката си, ако въобще се намери свободно място.

За да се върна на формалностите и, същевременно да се ориентирам към края на тази си публикация, ще кажа, че за да влезе човек в Грузия с лодка, първо трябва да се свърже с местен корабен агент, който да му уреди всички входно-изходни документи, да ангажира граничната и митническа проверки и също така да му осигури стоянка на пристанището, т.е. в нашия случай да комуникира с шефа на яхт клуба от наше име. Всички цени, такси и др. плащания се правят към агента, който от своя страна плаща на пристанището за стоянка, ток, вода и др. Нашият агент беше толкова приятелски настроен към нас, че не само, че не ни взе никаква такса за услугите си, ами ни пое и пристанищните такси, в знак на добра воля. Просто нямам думи, колко добре се отнесоха с нас тези хора. Жалко, че условията в пристанището са толкова меко казано лоши, че не знам кога ще бъде следващото ми ходене до там.

Чао Батуми, надявам се пак да те посетим след някоя и друга година.

"Well-trained monkey"

"Take a tin can and a plastic container, and just kick them along a stony path for a couple of miles. No need to say more..." Bernard Moitessier - "Cape Horn: The Logical Route". Съжалявам, че не мога да цитирам Моатесие в оригинал, но не говоря френски, а въпросната книга не е превеждана на български, така че откъсът е взет от английския превод :)

Едва ли ще намеря по-подходящ момент да пиша за материалите използвани за постройка на корпуси на ветроходни лодки. Преди точно 50 години , Бернар Моатерие решава да се откаже от формалното си участие в обявената от вестник Съндей Таймс регара "Златен глобус" и да продължи без спиране към Таити. Както казва самият Моатесие в посланието си, изпратено с прашка до минаващ наблизо танкер: "Скъпи Робърт, минах край нос Хорн на 5 февруари, а сега е 18 март. Продължавам без спиране към тихоокеанските острови, защото в морето съм щастлив, а може би и за да спася душата си". Според Моатесие, дори една добре тренирана маймуна може да се справи с поддръжката на метална лодка, затова посвещавам тази си публикация на него, както и на "Joshua", която надживя стoпанина си.

Когатао предния път обещах да посветя следващата си публикация на материала, не осъзнавах, какво педизвикателство съм си отправил. Все по-трудно ми става да съм обективен и безпристрастен. От една страна не искам да налагам собственото си мнение и да твърдя, че то е правилното. От друга страна обаче съм толкова доволен от избора си на метална лодка, че никой не е в състояние да ме убеди в предимствата на който и да било друг познат материал. Все пак ще се постарая да изброя няколко популярни материа, използвани за постройка на лодки и да кажа по няколко думи за тях.

Съвсем естествено е да започна с дървото. Дървото е уникален материал и вероятно докато хората плават по моретата, все ще продължават да се строят лодки от дърво. Има различни методи за постройка на дървени корпуси, най-вече според вида на външната обшивка. Най-популярните са - Рейкова обшивка; Клинкерна обшивка; Диагонална обшивка и Обшивка от шперплат. Всеки от изброените си има предимства и недостатъци. Като цяло дървото е може би най-добрият материал за постройка на лодка в домашни условия. Няма да изпадам в повече подробности, все пак това не е енциклопедия, пък и аз не се имам за специалист по дървото. Все пак ще споделя, че изпитвам особени симпатии към последните два метода, които позволяват постройката на здрави и водонепроницаеми корпуси.

Дуг материал, който е производен на горния и, който непоклатимо стои на второ място в моята лична класация е композитът дърво-епокси. На практика всеки дървен корпус, построен по един от горните методи (с изключение на клинкерната обшивка), може да бъде облечен отвън с няколко пласта епоксидна стъклопластика. Има и друг метод, при който корпус с рейкова обшивка се изгражда върху временен скелет. След като въпросният корпус се облече отвън с епоксидна стъклопластика и се завърти наобратно, временният скелет се отстранява и дървото се облича със стъклопластика отвътре. Чак след това се монтират и ламинират преградните стени, както и подовите флори и стрингери. По този начин се получава относително лека сандвич конструкция, която по здравина може да се мери само със стоманата.

Най-разпространеният материал за постройка на корпуси с днешна дата е стъклопластиката. Нейната популярност се дължи най-вече на факта, че подлежи на серийно производстово. Има различни видове стъклопластика, според вида на използваната смола и конструкцията, както и различни методи за постройка. Отново няма да изпадам в подробности, но ми се ще да обърна внимание на няколко неща, защото не бива да се поставят под общ знаменател всички лодки от този материал. Хубаво е, когато човек купува стъклопластикова лодка, независимо дали нова или втора ръка, да се поинтересува от технологията и метода за постройка, използвани от производителя. Дали корпусът и/или палубата са сандвич или масивна стъклопластика? Ако е сандвич, какъв материал е използван за "плънка"? Постарал ли се е производителят да оформи сандвича така, че под всички палубни фитинги основата да е от масивна стъклопластика? Каква е конструкцията на подовите флори? Дали те са ламинирани ръчно към корпуса или са просто една стъклопластикова рамка, залепена за по-лесно към дъното на лодката? Каква конструкция за монтаж на кила е използвал даденият производител? След като човек си отговори на тези въпроси, ще му стане ясно, защо цената на две на пръв поглед сравними по размер и оборудване лодки, може да бъде различна в порядък от 3-4 пъти. Няма да пиша за осмозата при старите лодки, защото е дълга и болна тема, само ще я спомена като потенциален проблем, който човек обезателно трябва да име предвид, ако купува лодка втора ръка.

Друг подобен на горния материал, който обаче бива да бъде споменат отделно, е карбон-пластиката. Разликата е, че тук вместо стъклени се ползват карбонови нишки и смолата винаги е епоксидна. Заради високата цена на използваните материали, тези корпуси излизат прекалено скъпи за серийна постройка. Този композит се ползва за постройката най-вече на бутикови и/или спортни лодки от висок клас. Няма смисъл да пиша повече по темата, защото този тип лодки излизат извън целевата група на този блог :)

Да си дойдем на думата :) Металните лодки биват два вида - стоманени и алуминиеви. Макар и стоманениете корпуси да заслужават моето внимание (още повече, че "Joshua" е именно със стоманен корпус), тук ще пиша най-вече за алуминия. Всъщност съществените разлики са 2 - относителното тегло и ръждата, която е характерна за стоманата, а при алуминия отсъства. Това, че алуминият не ръждясва, не означава, че не кородира, но при правилна експлоатация проблемът с корозията може изцяло да се избегне. Основното достойнство на алуминия е неговото относително тегло. Той е около 3 пъти по-лек от стоманата и около 2 пъти по-лек от нея, при сравними механични показатели, т.е. алуминиевите корпуси обикновено са по-дебели от стоманените, заради по-ниската якост на този метал. Като тегло на завършен корпус, алуминиевият е сравним или по-лек от стъклопластиката. Проблемите с алуминиевите корпуси са следните - висока цена за постройка, относително скъпа поддръжка, ако държим лодката да е боядисана и лъскава, и да изглежда като стъклопластикова, електро-химична корозия, която се избягва лесно. Не се сещам за повече недостатъци, затова спирам дотук. Няма да пиша за предимствата, вместо това ще завърша с две красноречиви снимки:

Size Matters

Естествено, че размерът има значение. Да уточня, че отново се връщам на темата за избор на подходяща лодка. След като поговорих малко за формата, сега е ред да кажа няколко думи и за размера. Да, той определено е от значение, но всеки го вижда по свой си начин. Във ветроходните среди преоблавада мнението, че колкото по-голяма е една лодка, толкова по-добре. В моите очи обаче, по отношение на размера, лодките са като обувките. При избора на подходящ размер обувки, грандоманщината не помага. Аз например нося 43-ти номер и не изпитвам потребност да си купувам обувки 45-ти номер, защото ще ми хлопат. Така е и с лодките. Всъщност не е чак толкова просто, но аналогията ми се стори подходяща. Сложността при лодките се изразява в това, човек да разбере какво точно иска и, каква е истинската причина да си търси лодка, т.е. да разбереш какъв размер лодка ще ти е най-удобна е далеч по-трудно, отколкото да определиш, кой номер обувки ще ти станат :)

Докато описвах видовете лодки, според формата на техните обводи, ми беше по-лесно, защото повече или по-малко изброявах неоспорими факти. Нещата с размера обаче са доста по-субективни. Няма как да направя аналогичен списък с предимства и недостатъци на различни размери лодки, защото тук уравнението е с много повече променливи, които са строго индивидуални, например: Колко пари сме готови да похарчим за покупката на лодката? Колко планираме да харчим в последствие за поддръжка, такси и т.н? Колко стара трябва да бъде лодката или пък ще бъде нова? С кого ще плаваме през повечето време и нужно ли е вътре да има 3,4 и т.н. кабини, само защото веднъж или два пъти в годината може да ни дойдат много гости? Как, къде и колко често ще плаваме? Съответно, колко време ще прекарваме на пристанище и ще ползваме лодката като къща? На тези и други подобни въпроси, всеки трябва да отговори сам за себе си и най-важното - да се опита да бъде максимално искрен със себе си. В края на краищата, не приятелите, които евентуално ще ни дойдат на гости, са тези, които ще плащат лодката и нейната поддръжка или пък ще вдигат гигантските платна и ще дърпат въжетата по време на всички еднодневни плавания. От друга страна, за дълги, презокеански плавания, голямата лодка си е голяма лодка, въпреки че на фона на безбрежния океан, дори и най-големият танкер изглежда, като плаваща прашинка.

Ето какво мога да кажа, без риск да започна да споделям собствените си пристрастия: Най-често частните лодки плават с по двама, трима, рядко четирима души екипаж. Маневрите и работата с ветрилата стават все по-трудни с нарастването на размера на лодката. Колкото по-голяма е една лодка, толкова повече време тя плава на двигател, вместо под ветрила, в сравнение с по-малките лодки. Цената за поддръжка нараства експоненциално с нарастването на размера на лодката. Най-общо казано, ако дължината на лодката нараства линейно, то килограмите й нарастват кубично (на трета степен), а оттам и далеч по-големите разходи.

С това не се изчерпват трудностите. По-долу ще дам типичен пример за няколко различно големи лодки, чиято цена е почти еднаква. И 5-те лодки от примера са произведени след 2000-та година, като дори 3-те най-големи са с по-няколко години по-нови от двете по-малки. 3-те големи са проектирани и произведени за чартърния пазар, и съоответно са били чартърни, докато 2-те по-малки винаги са били частни лодки. Ето го примера, отново няма да споделям пристрастията си, нека всеки сам прецени, коя от изброените лодки би предпочел за дадената цена:

Hallberg-Rassy 34 от 2000-та година

Koopmans 36 aluminium от 2003-а година

Beneteau Oceanis 43 от 2009-та година

Jeanneau Sun Odyssey 45 от 2007-а година

Bavaria 50 от 2005-а година

Както споменах, няма да казвам, коя от горните лодки бих предпочел. Така или иначе, те са на цена от по 100+ хил. Евро, което е далеч над моите възможности, а освен това вече си имам разкошна лодка. Все пак, ще завърша с една доста по-евтина лодка (въпреки че тази от примера не се продава), която съответно е и доста по-стара, но пък отговаря на моите изисквания и като дизайн, и като размер, и като материал, което ме навежда на мисълта, че именно на материала трябва да посветя следващата си публикация:

Huisman 37 aluminium от 1981-а, дизайн на Jacques De Ridder

Tour de Samothraki

Странна работа. Преди време имах профил във Фейсбук, но го изтрих, защото ми омръзна от тоталната неразбория (ред.22.11.2018 - за мой срам сега пак си направих профил там, но това е друга тема). Всеки пише, брише, тагва, лайква, снима си обяда и го споделя със света, а вероятно има и такива, които снимат и споделят това, в което се е превърнал обядът им на следващата сутрин :/ Ако случайно попаднеш на нещо, което заслужава да му се обърне внимание, то в следващия момент отгоре му се появяват десетки други "мъдрости", колажи, снимки на котки и т.н., така че публикацията, която ти се е сторила интересна става неоткриваема, сред всичкия този дигитален отпадък.

Дотук добре! Лошото е, че и този блог започва да ми прилича на страница във Фейсбук. Искаше ми се в него да споделям структурирана информация, а то какво излезе?! То не бяха сгъваеми винтове, ремонти на лодки и какви ли още не размисли и страсти. Искаше ми се да споделя няколко реда и малко снимки от тазгодишното плаване с Liberte до Гърция, но хич не ми се връзва да пиша за това, след темата за тенденциите в яхтения дизайн, която подхванах. Затова се опитах да внеса малко ред и да структурирам информацията в отделни раздели. Всеки раздел съдържа кратка информация за дадената тема, на която той е посветен и линкове, към публикациите по тази тема. Само за публикациите като тази все още нямам отделен раздел, защото те май попадат в графата "Разни". А може би точно "Разни" трябва да се казва разделът, който да включва всички публикации, които не подлежат на класифициране.

Не ме бива да разказвам за плавания. Всяко плаване е уникално и неповторимо, но не подлежи на описване, поне не и с моя начин на мислене. Попринцип, по време на плаване си водя корабен дневник, но едва ли някой ще иска да чете цитати от него. Да не говорим, че поне засега с Liberte не сме плавали до кой знае къде. Всяка година отиваме до Егейско море за няколко седмици, след което се връщаме обратно, през проливите, до Созопол. И тази година не беше много по-различно. Основната разлика беше именно в това, което ме мотивира да напиша тази публикация. Това, което ще споделя не е преоткриването на топлата вода, но може пък да вдъхнови още хора за каузата.

Не е тайна, че Самотраки е любимият ми гръцки остров, а изглежда, че той се превръща в желана дестинация за все повече българи. Едни ходят до там с лодки, други отиват там на почивка, заради готините диви местенца и хубавата храна, трети пък си товарят колелетата на ферибота и правят велообиколка на острова. А защо да не комбинираме всички тези изживявания наведнъж? Liberte не е голяма лодка. На което и пристанище да отидем, тя все е най-малката лодка там:

Така че, щом на Liberte има място за два велосипеда, значи на повечето лодки има и човек може да комбинира плаването с каране на колело. Проблемът, когато отидеш с лодка на някой остров е, че не можеш да стигнеш до кой знае къде пеша. Остават вариантите да си наемеш скутер или кола. А защо пък да не си возиш колелото и да не обикаляш острова с него:

Ето какви са нужните съставки, за да може горната схема да работи:

1. Яхта
2. 1, 2, или 3 колелета, в зависимост от броя на хората и големината на яхтата
3. Подходящи калъфки или големи торби/сакове, в които да опаковаме колелетата
4. По време на плаване екипажът трябва да се лиши от една кабина. Най-добре е това да е носовата, защото тя и без това е най-неудобна за спане, докато лодката се мята по вълните. На пристанище, колелетата се изваждат, така че кабината отново е напълно използваема.

В нашия случай, първоначално бяхме трима души, но носехме само два велосипеда. При по-добро желание, отпред можех да натоваря и трето колело, но просто не разполагам с такова :), пък и третият член на екипажа беше с нас само през половината плаване, така че за втората част останахме двама.

За мен беше съвсем ново изживяване, да обикалям с велосипед гръцките острови, докато лодчицата ми се поклаща спокойно на разните пристанища. Особено пък на Самотраки, където моето любимо пристанище Терма тази година вече беше тотално задръстено с пясък и на практика беше неизползваемо за лодки с газене по-голямо от 1.3 метра. Ние това го установихме, след като успяхме да се промъкнем през входа, след което килът се закопа устойчиво в пясъка насред пристанището. Имаше емоции, докато успеем да се освободим и да поемем към Камариотица с провесени носове :)

Камариотица е гадно място и, ако човек няма велосипед или друг превоз, определено няма работа там. От друга страна, Камариотица е добра изходна точна, от която нито една достъпна по асфалтов път дестинация не е прекалено далеч, за да се отиде дотам и обратно с колелото в рамките на един ден.

Не искам да превръщам тази публикация в пътеводител на о-в Самотраки. Спирам и с лиричните отклонения. Продължавам с малко снимков материал:

Светилището на Великите Богове

Тук правят бирата

Меката на ярешкото

Тук под чинара правят най-доброто чеверме на света

Особено, след като си се добрал дотам с колелото по баира

Тук пътят малко е пропаднал

Не съм вярвал, че в Хора на Самотраки, ще мога да пия местна бира и да се наслаждавам на прекрасната гледка от барчето с най-готината тераса, дотако слушам Пинк Флойд от един прашен лаптоп

Малко водопади

Дори и плаж има на Самотраки

Още водопади

Ето все пак, кой ни закара дотам

Чао Самотраки, ще се видим догодина