Дотук добре! Лошото е, че и този блог започва да ми прилича на страница във Фейсбук. Искаше ми се в него да споделям структурирана информация, а то какво излезе?! То не бяха сгъваеми винтове, ремонти на лодки и какви ли още не размисли и страсти. Искаше ми се да споделя няколко реда и малко снимки от тазгодишното плаване с Liberte до Гърция, но хич не ми се връзва да пиша за това, след темата за тенденциите в яхтения дизайн, която подхванах. Затова се опитах да внеса малко ред и да структурирам информацията в отделни раздели. Всеки раздел съдържа кратка информация за дадената тема, на която той е посветен и линкове, към публикациите по тази тема. Само за публикациите като тази все още нямам отделен раздел, защото те май попадат в графата "Разни". А може би точно "Разни" трябва да се казва разделът, който да включва всички публикации, които не подлежат на класифициране.
Не ме бива да разказвам за плавания. Всяко плаване е уникално и неповторимо, но не подлежи на описване, поне не и с моя начин на мислене. Попринцип, по време на плаване си водя корабен дневник, но едва ли някой ще иска да чете цитати от него. Да не говорим, че поне засега с Liberte не сме плавали до кой знае къде. Всяка година отиваме до Егейско море за няколко седмици, след което се връщаме обратно, през проливите, до Созопол. И тази година не беше много по-различно. Основната разлика беше именно в това, което ме мотивира да напиша тази публикация. Това, което ще споделя не е преоткриването на топлата вода, но може пък да вдъхнови още хора за каузата.
Не е тайна, че Самотраки е любимият ми гръцки остров, а изглежда, че той се превръща в желана дестинация за все повече българи. Едни ходят до там с лодки, други отиват там на почивка, заради готините диви местенца и хубавата храна, трети пък си товарят колелетата на ферибота и правят велообиколка на острова. А защо да не комбинираме всички тези изживявания наведнъж? Liberte не е голяма лодка. На което и пристанище да отидем, тя все е най-малката лодка там:
Така че, щом на Liberte има място за два велосипеда, значи на повечето лодки има и човек може да комбинира плаването с каране на колело. Проблемът, когато отидеш с лодка на някой остров е, че не можеш да стигнеш до кой знае къде пеша. Остават вариантите да си наемеш скутер или кола. А защо пък да не си возиш колелото и да не обикаляш острова с него:
1. Яхта
2. 1, 2, или 3 колелета, в зависимост от броя на хората и големината на яхтата
3. Подходящи калъфки или големи торби/сакове, в които да опаковаме колелетата
4. По време на плаване екипажът трябва да се лиши от една кабина. Най-добре е това да е носовата, защото тя и без това е най-неудобна за спане, докато лодката се мята по вълните. На пристанище, колелетата се изваждат, така че кабината отново е напълно използваема.
В нашия случай, първоначално бяхме трима души, но носехме само два велосипеда. При по-добро желание, отпред можех да натоваря и трето колело, но просто не разполагам с такова :), пък и третият член на екипажа беше с нас само през половината плаване, така че за втората част останахме двама.
За мен беше съвсем ново изживяване, да обикалям с велосипед гръцките острови, докато лодчицата ми се поклаща спокойно на разните пристанища. Особено пък на Самотраки, където моето любимо пристанище Терма тази година вече беше тотално задръстено с пясък и на практика беше неизползваемо за лодки с газене по-голямо от 1.3 метра. Ние това го установихме, след като успяхме да се промъкнем през входа, след което килът се закопа устойчиво в пясъка насред пристанището. Имаше емоции, докато успеем да се освободим и да поемем към Камариотица с провесени носове :)
Камариотица е гадно място и, ако човек няма велосипед или друг превоз, определено няма работа там. От друга страна, Камариотица е добра изходна точна, от която нито една достъпна по асфалтов път дестинация не е прекалено далеч, за да се отиде дотам и обратно с колелото в рамките на един ден.
Не искам да превръщам тази публикация в пътеводител на о-в Самотраки. Спирам и с лиричните отклонения. Продължавам с малко снимков материал:
Светилището на Великите Богове
Тук правят бирата
Меката на ярешкото
Тук под чинара правят най-доброто чеверме на света
Особено, след като си се добрал дотам с колелото по баира
Тук пътят малко е пропаднал
Не съм вярвал, че в Хора на Самотраки, ще мога да пия местна бира и да се наслаждавам на прекрасната гледка от барчето с най-готината тераса, дотако слушам Пинк Флойд от един прашен лаптоп
Малко водопади
Дори и плаж има на Самотраки
Още водопади
Ето все пак, кой ни закара дотам
Чао Самотраки, ще се видим догодина
