Градил Илия килия...

"Градил Илия килия,
градил Илия килия, ох, аман, аман,
на пътя, на кръстопътя.

Отдолу иде Ирина,
отдолу иде Ирина, ох, аман, аман,
и на Илия думаше.

Вземи ме, бачо Илия,
вземи ме, бачо Илия, ох, аман, аман,
в твойта тясна килия.

Не мога, либе Ирино,
не мога, либе Ирино, ох, аман, аман,
че ти са руси косите.

Че ти са руси косите,
че ти са руси косите, ох, аман, аман,
и ти играят очите.

Косите ще си почерня,
косите ще си почерня, ох, аман, аман,
очите ще си укротя.

Калугерица ще стана,
калугерица ще стана, ох, аман, аман,
и пак при тебе ще дойда."

Как няма да й заиграят на Ирина очите, като види каква "тясна килия" съм сковал:

Как да сковем кучешка колиба? Едва ли болшинството от хората си задават този екзистенциален въпрос, но аз все пак реших напълно безплатно да споделя своето ноухау по темата. Ето я и подробната инструкция, илюстрирана стъпка по стъпка в картинки:

1. Правим си "скелет" от картон:

2. Запълваме така получените "кутийки" с разпенен полиуретан, който след това внимателно изрязваме наравно с ръбчетата на картона:

3. Обличаме готовия поансон (калъп) с някакъв материал, който ще послужи за "плънка" на стъклопластиковия сандвич, какъвто сандвич всъщност ще бъде черупката на нашата кошарка. Аз избрах корк, който е лек, а и ще беде добра топлоизолация, за да не й става прекалено горещо на калугерицата Ирина, когато се подслонява под въпросната кошара:

4. След като окончателно облечем изделието с корк, то е готово за ламиниране със стъклопластика от горната си страна. Вече едностранно ламинирано, трябва да го обърнем и да извадим поансона (ако не иска да излезе с добро, ще трябва да приложим сила и да го разрушим). Така черупката ще е готова за ламиниране и от вътрешната си страна. Това с ламинирането ще бъде следващата стъпка, засега килията е все още на този етап: