И килът е готов

Дойде време да разкажа и за дилемата с дефектния оловен кил на лодката. След като изчистих всичкия миниум, както и остатъците от боя и кит, започнах да се чудя, какво да правя оттук нататък с пострадалата лява страна на кила. Много ми се искаше да излея отгоре разтопено олово, което да се сплави с долното, но след няколко експеримента установих, че течното олово застива веднага, при контакта с кила и не успява да го разтопи повърхностно, за да се свърже с него. После мислех да пробвам да го "наварявам" с ацетиленова горелка и добавъчно олово, но така и не стигнах до експеримент с тази идея. Бях се спрял на варианта, да изградя около кила временен "кофраж" от ламарина, след което да налея вътре разтопено олово, което (както вече бях установил) няма да се свърже със старото, но поне изцяло ще запълни кухината и така ще се получи най-близка до проектната маса на кила от 2600кг. Идеята ми беше да прихвана така налятото олово с винтове към старото, за да не изпадне някъде насред морето, след което да китвам неравностите с епоксиден кит. Грубите ми изчисления показаха, че обемът на липсващото олово от кила е около 10тина литра, което означава, че килът е с около 100-120кг по-лек отколкото трябва. От един склад за вторични суровини си закупих 100кг олово, с което мислех да запълня липсите.

До реализиране на гореописания план, така и не се стигна, защото междувременно реших да се консултирам с една немска фирма, чиято основна дейност е отливането на оловни баластни килове за ветроходни лодки. Оттам хората най-любезно ми отговориха и ми препоръчаха да им пратя стария си кил, който те да разтопят и да ми отлеят нов, срешу скромната сума от 2 Евро на килограм. Дори и без помощта на калкулатор успях да изчисля, че това удоволствие ще ми струва 5200 Евро, без в тази сума да се включва транспортът до Германия и обратно. За щастие, освен споменатата оферта, германците ми направиха и предложение за алтернативен вариант, а именно - да разбъркам епоксидна смола с оловни сачми с диаметър около 1 милиметър и, с така получената смес, да шпакловам неравностите по кила. Въпреки примамливата оферта да ми отлеят чисто нов кил, аз все пак се спрях на варианта със сачмите. Сега оставаше само по някакъв начин да превърна 100те килограма олово, което си бях купил, в едномилиметрови сачми. Отново последваха различни експерименти и, ето как изглежда най-приемливият резултат:

Оттук насетне беше лесно. Оставаше да си направя шаблон на фланеца на кила, с помощта на който да му изправя ръба, който беше доста надялкан и неравен, след премахването на миниума и стария кит. "Замазката", включваше оловните дробинки от снимката и епоксидна смола, сгъстена с малко аеросил, за да не се стича. Сега мога да кажа, че първоначалните ми груби предположения за липсващия обем от кила са били удивително верни, защото неравностите поеха около 60кг олово и около 5 литра смола, което прави общо около 10 литра обем на "замазката". Сега килът е почти готов за монтаж на лодката, въпреки че може би е малко по-лек отколкото пише в проекта на Van de Stadt, но със сигурност е по-тежък отпреди, имайки предвид миниума и огромното количество кит, с които е бил пълен въпросният обем досега. Остава само да се изправят останалите леки неравности с епоксиден кит. Ето го:

Толкова за кила, за финал ще покажа и няколко снимки от напредващите монтажни дейности по палубата на Liberte: