Китването и шлайфането на палубата почти приключиха, а освен това пред кокпита беше изграден много дизайнерски комингс, от който се очаква, освен да отвежда евентуалната вода, заляла палубата откъм наветрения борд, а и да послужи за основа, върху която да се монтира "предно стъкло" от поликарбонат (англ. Windscreen), от което нагоре пък да започне "качулката" (англ. Sprayhood):
Другото предизвикателство беше, а и все още е, разположението и изработването на котвен рундук, който да събира около 60 метра верига и да бъде достатъчно дълбок, че въпросната верига да може да "изтича" безпроблемно от котвения шпил. На пръв поглед, тази задача не изглежда особено сложна, но имайки предвид, че лодката е с алуминиев корпус и няма как да се използват бордовете, като част от въпросния рундук, то той трябва да бъде една напълно отделна стъклопластикова кутия, монтирана между двата борда, в носовата част. Там обаче е доволно тясно, а между кутията и бордовете трябва да се предвиди достатъчно място, за да могат в последствие да се монтират палубните компоненти - носови релинг, утки, ватервейс и т.н.
За да си оставя малко тиково дърво за спомен от старата палуба, успешно си възстанових старата тикова кутия, която покрива входния люк и, в която се монтират навигационните инструменти. Въпросната кутия пострада доста, по време на неуспешните опити да бъде демонтирана цяла и в общи линии беше доста съмнително, дали ще успее да се възстанови. Резултатът обаче говори сам за себе си:
Ето за финал и снимка на кила, напълно почистен от гадния миниум и готов, около него да бъде изграден калъп (кофраж), за да може да се налеят около 100кг олово за запълване на липсите. След наливането на новото олово, килът ще бъде добре грундиран, китван и облечен със стъклопластика:
